galgo Добавено Декември 23, 2009 Доклад Share Добавено Декември 23, 2009 (edited) Предлагам да си направим един списък (ще се радвам да допълваме и обогатяваме) от всички присъщи човешки качества с положителен и отрицателен заряд. Аз за тези се сетих до тоя момент. Можем да ги подредим и по противоположност...напр. Радост - Тъга, Духовност - Бездуховност, Съпричастност - Безразличие и т.н. Да си направим малко гимнастика за ума ________________________________________________________________________________ + Любов, Истина, Мир, Спокойствие, Благост, Радост, Веселие, Безгрижие, Разумност, Правда, Искреност, Безкористност, Надежда, Вяра, Духовност, Мъдрост, Съзерцание, Съпричастност, Милосърдие, Състрадателност, Помощ, Почит, Отдаденост, Мощ - Сила - духовна, Постоянство, Непорочност, Девственост, Чистота, Трудолюбие, Покаяние, Прошка, Милост, Милостивост.... ________________________________________________________________________________ - Лъжа, Злоба, Ненавист, Корист, Отмъстителност, Себелюбие, Ярост, Скъперничество, Хитрост, Подмолност, Неправда, Неискреност, Егоизъм, Безверие, Безразличие, Подтиснатост, Апатия, Обремененост, Раздразнителност, Нападателност, Прекалена склонност към материалното, Неразумност, Немарливост, Непостоянство, Нехигиеничност, Ленност, Обезценяване на живота, Похотливост, Прелюбодейство, Отнемане на живот... Редактирано Декември 23, 2009 от galgo Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Христо6 Добавено Юли 11, 2010 Доклад Share Добавено Юли 11, 2010 Сигурно ако в наши близки откриваме качества, които и ние притежаваме, това не е случайно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
_edno_momi4e_ Добавено Юли 21, 2010 Доклад Share Добавено Юли 21, 2010 Всеки от нас притежава различни качества,някои притежават по-добри качесва,други по- лоши,но всичко си зависи от самия човек по кой път ще поеме. Също така съм забелязала,че когато даден човек не харесва някои друг,не го харесва,защото притежава същите качества ,които той не харесва в самия себе си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest pavletA Добавено Декември 22, 2010 Доклад Share Добавено Декември 22, 2010 Темата на galgo,е много интересна.Провокира ме с търсенето на качества на човека.Но до сега в прочетеното виждам изредени състояния на духа.Качеството е свойство на характера, които проявяваме в определени ситуации. Да си в състояние на мир, спокойствие, да изпитваш любов към всичко, да се издигнеш до оная честота на Божествената хармония това е един изпълнен с предизвикателства път.Но качество на характера може да проявиш само във взаимоотношения. За сега нашите души възприемат света през призмата на двуполюсния модел-черно и бяло, а има и сиво, студено и топло, а има и хладко и много подобни примери.Не случайно се изчистват емоционалните ни тела, за да се стигне до хармонията, необходимо е да се избягва поляритета, крайностите.Умереността и златната среда са необходими на нашето съзнание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Юли 10, 2014 Доклад Share Добавено Юли 10, 2014 Не ми се търси друга тема. Затова ще питам тук. Възможно ли е, висши духовни същества, да блокират напълно или частично проявлението на дадено качество при определена личност ? Roamy 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Юли 13, 2014 Доклад Share Добавено Юли 13, 2014 Може би. При повечето хора духът и без това се проявява частично и често връзката е отслабена за сметка на интерес към други неща. Докато хората не станат в истинския смисъл на думата едно с духа си, си мисля, че подобни въздействия ще са възможни. Тук въпросът може да се разгледа от две гледни точки - тази отнасяща се до момента на раждането, от който момент зависи с каква комбинация от качества, предразположения, психични модели и наклонности ще влезе човекът в новия живот, кои негови черти ще са подсилени и кои отслабени... Този момент знаем, че не е случаен и тук намесата от въпросните висши същества е очевидна. Но наред с това според мен е възможно, и временно затъмнение на определени качества и във всеки останал момент. Подчертавам, че говоря за качества, защото ако става въпрос за затъмнение на мисълта и съзнанието, то това със сигурност е възможно. Например ако кармата на някой човек изисква той да катастрофира, то съзнанието му може да бъде затъмнено в момент в който шофира с висока скорост и той ва катастрофира без да има реално никаква възможност да избегне начертаното събитие. И това се случва често. Качествата обаче са малко по-различни по природа и тук мнението ми, че и те могат да бъдат затъмнени е само предположение. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Юли 13, 2014 Доклад Share Добавено Юли 13, 2014 Според мене могат да бъдат затъмнени някои качества, както и могат да бъдат изведени на светло други качества, които до момента не са били проявявани. Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Perdu Ra Bo Добавено Юли 16, 2014 Доклад Share Добавено Юли 16, 2014 С каквото човек се ражда, с това си и умира. Човек така и не му стига да изпълни мисията си за един живот, така че няма какво да му блокират ккачества. Въпросът е дали човек ги използва или не. Например, някой има прекрасни качества на наемен убиец, но е решил да не ги използва. Това за обикновените качества. Но сидхите, ясновиждането и т.н. се дават от висшите сили (тъмни или светли) и във всеки момент могат да бъдат отнети. Те не са част от същността на човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 3, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2014 Основно човешко качество е омразата - да мразиш, ДА завиждаш. То се вижда и тук - къде прикрито, къде открито. Обикновено се мразят чуждите криви ниви, не и друго - онзи, който има повече веднага влиза в графата на омразните.... А онези другите пък мразят съдбата ... Не, май всички мразят съдбата, че не ги е направила ... какво - богати, красиви, високи, с красива кожа, с красиви коси, с по-голям, по-умни ... Не, няма как да стане при условие, че генетиката ти е увредена и ти си едно несъществено зрънце от процеса. Та да се върнем на омразата - тя е редко ненужна, защото няма да направи от грозника красавец, се едно дали е жена или мъж. Ако не носиш сърце на откривател и не обичаш живота сам по себе си, няма любов, която да те спаси от нито една омраза. Ако не обичаш и стръкчето трева, просто защото сега е пораснало и е вече зелено, няма защо да мислиш за гробовните паркове на заминалите си. Твои спомени. Ако не обичаш себе си, ти реално няма какво да обичаш. В този смисъл, четейки Дънов, който далеч не е моят свят - виждам близост. Не е новина, ала да обича чоовек другите и да им помага, е необходимо да обича и себе си, иначе е безполезен. Може би това е един невъзможен свят, не на любовта, това звучи не толкова месинаско или ангажиращо, но звучи отговорно - възможно е да бъдеш добър, без да изпадаш в крайности, просто човешката ти природа призовава да бъдеш добър и да си в помощ. Да бъдеш себе си в историята на страдащия. Започнах с историята за човешката, мразеща природа, но винаги има хора, винаги има ситуации, които те вторачват и те усилват да си добър и ти казват, че първопиродата е да си с протегната ръка. Дори и да е за първобитно сечиво. Ashtoning 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Barba Добавено Ноември 3, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2014 (edited) Мисля, че основното ни качество е ....добротата, любовта, състраданието...Това е най-най-най-първото и мигновено, което преминава през нас и ние всячески се опитваме да заглушим, да не чуем, да отхвърлим, подтиснем, да намерим оправдание да не го чуем. Всички други качества са си нашите, които опитваме на наслагваме и намазваме и т.н...Ние сме добри, природата ни е добра, защото ние сме частица от Бога....Всички останали качества грозни и т.н...идват от неразбиране, и незнание....... Така че, не ме интересуват глупавите качества, не искам и да ги знам.....Не ги споделяйте, защото се уподобявате и свързвате с тях. Те какво ни ползват? Какво ще ни донесат? Какъв смисъл има въобще да се обсъждат? Редактирано Ноември 3, 2014 от Синчец Ashtoning 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 3, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 3, 2014 Ако човек се опитва поне да разбере, осъзнае, приеме с любов... то няма добри и лоши качества. Омразата е малко любов точно колкото Ледената епоха е била с малко топлина. Така че, мисля си, има едно качество, което се проявява по безкрайно разнообразни начини и количества... Ashtoning и Barba 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 4, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2014 Ако човек се опитва поне да разбере, осъзнае, приеме с любов... то няма добри и лоши качества. Омразата е малко любов точно колкото Ледената епоха е била с малко топлина. Така че, мисля си, има едно качество, което се проявява по безкрайно разнообразни начини и количества... Това звучи, как да кажа - твърде удобно. Пренасяйки подобна концепция върху реални човешки събития или поведение, нещата ми се струват пожелателни. Как тогава би стоял въпросът с лицемерието? Да, зная, че има подобна тема, но както знаем, тук темите лесно преливат от една в друга. Лицемерието е присъщо човешко качество, дори е отличителен белег - генезисът му може да е в безкрайни варианти, важно е проявлението му в реалния човешки живот. Животните не са лицемерни - отвъд тази опростенческа фраза, стои една дълбока истина. А животните не са лицемерни, защото са по-добри онтологично и са по-добри, без да имат теория за добротата и любовта. Струва си да се замислим. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 4, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2014 Хората не могат да мразят също толкова, колкото не могат да обичат. А засега присъщи са им основно невежеството и егоизма. Омразата е същата енергия на любовта, но с обратен знак - хаотична, унищожаваща, безпощадна. Малкото любов съчетана с невежество и егоизъм може да доведе единствено до слаба омраза. Силната любов, неправилно насочена, неовладяна, изопачена в съчетание със заслепението е в основата на истинската омраза. Пример: Луцифер. Ако човек не може да контролира енергиите в своя микрокосмос, те ще го отнесат. Колкото по-силни са тези енергии, толкова тяхното влияние ще е по-пагубно. Човек може да е силен, но ако енергиите, които е извикал в проявление са по-силни, той ще загуби. Омразата е неовладяна от нас енергия. Страхът е също такава енергия. Също и стихийната любов. Както и безразсъдната смелост на фанатика-самоубиец. Последните две лесно преливат в техните противоположности. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 4, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2014 Хората не могат да мразят също толкова, колкото не могат да обичат. А засега присъщи са им основно невежеството и егоизма. Омразата е същата енергия на любовта, но с обратен знак - хаотична, унищожаваща, безпощадна. Малкото любов съчетана с невежество и егоизъм може да доведе единствено до слаба омраза. Силната любов, неправилно насочена, неовладяна, изопачена в съчетание със заслепението е в основата на истинската омраза. Пример: Луцифер. Ако човек не може да контролира енергиите в своя микрокосмос, те ще го отнесат. Колкото по-силни са тези енергии, толкова тяхното влияние ще е по-пагубно. Човек може да е силен, но ако енергиите, които е извикал в проявление са по-силни, той ще загуби. Омразата е неовладяна от нас енергия. Страхът е също такава енергия. Също и стихийната любов. Както и безразсъдната смелост на фанатика-самоубиец. Последните две лесно преливат в техните противоположности. Съгласна съм с всичко написано от теб, особено с: А засега присъщи са им основно невежеството и егоизма. Като ще добавя, че горепосочените две "качества" генерират и омразата, генерират и страха. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Barba Добавено Ноември 4, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2014 (edited) МИР + ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА! Липсата на някое от тях или недостига са причина за явяване на другите вариации на т.нар "човешки качества". Напр. Липса на светлина = липса на знание = невежество = страх - от страха произтичат лицемерието и т.н , нашите страдания Напр. недостиг на любов = на завист, злоба и т.н - Изопачената любов = омраза Недостиг на мир = на гняв, ярост и т.н.... Всичко е производно и е произлязло от недостига или липсата на МИР + ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА! Перефразирам "Един ден всички ще се върнем при Бога ...." Кога? Ами когато се изпълним с ЛЮБОВТА, която ще ни донесе СВЕТЛИНАТА и МИРА и тогава ще разберем, че всичко има своя огромен смисъл, ще излезем от тъмното и ще ни осияе светлината и мира, и страданията ни ще секнат, защото ще ОСЪЗНАВАМЕ, божествения промисъл.... "Аз дойдох виделина на света...." Така си обяснявам аз "човешките качества" и затова се опитвам доколкото мога да прощавам и да не се сърдя и т.н......Това си е една голяма борба във всеки от нас, но важното е да полагаме усилия, да искаме и да работим върху себе си, а не все другите да са ни виновни...Тогава ще започнем да разбираме и осъзнаваме и ще да дадем път на ЛЮБОВТА!!!! Редактирано Ноември 4, 2014 от Синчец Лъчезарна и Донка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 4, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 4, 2014 Прегледах първият пост внимателно. После, като контрапункт изпъкват и противоположни мнения. За мен, и двете тези - че човекът е предимно лош, както и честото споменаване на формулировки, като "любов","светлина" и т.н., са все дефицитни състояния на психиката и тотално се лишават от философска концепция, за мерило на нещата, за "правилност". За съжаление, за първата теза, доказателства и в социалния, и в ежедневния живот, има; за втората теза - доказателствата са религиозни, не в смисъл на тази или онази религия, а в смисъл - на телеология. Т.е. ние се стремим към нещо, мислим, че еди какво си би ни спасило, но в човешкия си ежедневен живот, сме всичко друго, само не и ангели. Познавам много хора, които обичат да споменават красиви неща, как трябва да бъдат нещата, колко трябва да сме добри или пък другия вариант - те дистанцират лошото, не му обръщат внимание, над нещата са. Но само 5 минути след това отиват при някого и говорят против трети, оплакват се, неспособни са да бъдат отговорни за живота си ... Хвалят се с чужди дарове като свои и т.н. Страдат (егото не търпи липса на бонбони) и за най-лесно се обръщат към ... Бог, Красотата и Любовта. Или другата опция - безразличието на "зрели" и добре възпитани лицемери Затворен кръг. Ashtoning 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Barba Добавено Ноември 5, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2014 (edited) Естествено е, че не сме ангели , но важното е да се опитваме, да искаме и да работим върху себе си и да знаем накъде искаме да вървим ...към светлината и спасението или към разрухата и тъмнината....Това е ...Всичко друго са си нашите "човешки качества и разбирания". Затова е добре да се опитваме да разбираме другия, преди да го съдим, но е необходимо знание и светлина за това.... "Търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде." Важно е да се стремим към себе усъвършенстване и да потърсим първо причините у нас, а не все да гледаме и съдим другите, които пък въобще не разбираме.... Всеки е отговорен за своето развитие, но докато все гледаме "човешките качества" на другите, а не своите мисля, че няма как ние да вървим напред..."Променяйки себе си ние променяме и света около нас." Това е идеята, мисля.... Всеки е свободен сам да избира как да живее и прилага знанието... - ХУбав ден )) Редактирано Ноември 5, 2014 от Синчец Кон Круз 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Ноември 8, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2014 Тия дни ми се случи да изпитам на себе си какво е присъщо човешко качество. След размисъл стигнах до извода, че в корена на качествата, които смятаме за човешки, всъщност стои изначалната зависимост на човешкото същество от отношението на останалите човешки същества, които той смята за своя общност. Няма как да се откъснем един от друг и не бива - така сме оцелели като вид и това е наша отличителна черта. Ако, обаче ние се отнасяме един към друг като временно свързани, а не като обвързани, то проявяваме красивите си качества - обич, взаимопомощ, съчувствие, сътрудничество, благодарност и всичко, свързано с тях. Тези качества по-скоро бих нарекла божествени, защото те проявяват божествената искра у нас - хората. Негативните ни качества започват да се проявяват, когато обвържем себе си с хората, които смятаме за "своя общност" - тогава се проявяват обидчивостта, завистта, лъжата, натрапването, насилието във всякакво отношение и не ми се иска да изброявам, че разнообразието е огромно. Или както великият поет е казал: Но две неща ми трябват на земята – те са: любов и свобода. За любовта бих жертвал си живота, за свободата – бих дал и любовта. АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 8, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 8, 2014 (edited) Няма как да се откъснем един от друг и не бива - така сме оцелели като вид и това е наша отличителна черта. Ако, обаче ние се отнасяме едите са: любов и свобода. За любовта бих жертвал си живота, за свободата – бих дал и любовта. Не си цитирала автора, а това е унгарският поет Шандор Петьофи. Отвъд неговата фраза - твърде компенсаторна, но адекватна спрямо времето, в което е създадена, ние няма какво да обобщим за човешките присъщи качества. Нито любовта, нито свободата, реално са мерители, мерител е Умереността, балансът между везните - ако отнякъде нещо се отнема, направи така, че на другото място да се даде. Т.е. на човеците трябва да е присъщо усещането за уравновесяване на противоположностите - тук няма доброта и няма злини, нито лицемерието е убежищие, нито евтини бягства в общоприетите фрази. Само, колкото си дал, толкова и получаваш - нито повече, нито по-малко. Ако това е Справдливостта, то тя не е привилегия за онеправданите и не е дар от имащите. Такъв е животът. Да се научат хората, че не са равни, е трудно - това е онова качество, което е неприсъщо, така е по-адекватно да се отговори, не онова, което е присъщо. Не сме равни, ето това е присъщността. Редактирано Ноември 8, 2014 от Лиула Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
АлександърТ.А. Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Изброявате различни начини на реагиране , и казвате , той е злобен или обичащ . А забравяте че е , и грипозен , прокажен . Казваме че някой е болен от ....... , а забравяме че макар и невидими , причините са у самия човек . Болестите са също човешки прояви , По горе Станимир е споменал волята .Това е човешко качество .Без воля няма отърване от болести , от омраза ,от страх и други , наричани сега качества . Щайнер ни обяснява , че астралните ни тела са пропити от силите на луцифер .И обикновения човек не се , себевладее .Той е постоянно манипулиран от удоволствията , от илюзиите .Та , кои качества са човешки ? Всеки един от нас се е спрял , в някакво състояние , Временно проявява някакви качества . Това ни е ученето . За това думата -присъщи- ме провокира . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Кон Круз Добавено Ноември 13, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2014 Въз основа на дълги наблюдения над коментарите в сайта, аз съм достигнал до заключението, че за един от потребителите, хапливостта е присъщо качество. Според вас, плод на какви преживявания е то ? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
никол Добавено Ноември 13, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2014 Здравейте!Според мен човешкото същество е съставено от много лица-от нас зависи кое от тях ще покажем на света и колко!Във всеки от нас живее и добро и зло от нас зависи какви да бъдем!Настройката на човек е много важна -ако се настроиш позитивно животът ще ти отвърне така!Аз от доста години се опитвам да променя светоусещането си и да бъда позитивна .Признавам че не винаги ми се получава но се старая.Според мен също е важна средата в която растем и градим живота си -ако е негативна е хубаво да се стараем ние да сме позитивни.Зная че на думи е много лесно но при добро желание и малко усилие се получава!Аз вярвам във себе си вярвам че съм добър човек-опитвам се да възпитавам в този дух и дъщеря ми!За жалост в света все повече навлизат чуства като омраза и завист и все повече хора се поддават на тези чуства!И когато вършиш добро не винаги ти се отвръща със същото! Вярвам в добрината на хората всеки има частица от нея! Правете добрини дори да не ви отвръщат със същото -чуството на удоволетвореност е прекрасно!И като говорим за добро днес е деня на добротата-бъдете добри ВСЕКИ ДЕН Така светът ще бъде по красиво място за живеене!!! Една нощ сънувах сън посланието му беше"Усмихни се на живота да ти се усмихне и той"Усмихвайте се Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 17, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 17, 2014 Тия дни ми се случи да изпитам на себе си какво е присъщо човешко качество. След размисъл стигнах до извода, че в корена на качествата, които смятаме за човешки, всъщност стои изначалната зависимост на човешкото същество от отношението на останалите човешки същества, които той смята за своя общност. Няма как да се откъснем един от друг и не бива - така сме оцелели като вид и това е наша отличителна черта. Ако, обаче ние се отнасяме един към друг като временно свързани, а не като обвързани, то проявяваме красивите си качества - обич, взаимопомощ, съчувствие, сътрудничество, благодарност и всичко, свързано с тях. Тези качества по-скоро бих нарекла божествени, защото те проявяват божествената искра у нас - хората. Негативните ни качества започват да се проявяват, когато обвържем себе си с хората, които смятаме за "своя общност" - тогава се проявяват обидчивостта, завистта, лъжата, натрапването, насилието във всякакво отношение и не ми се иска да изброявам, че разнообразието е огромно. .... Този подход временно свързани, но не обвързани е голямо изобретение си мисля. П. Дънов казва "не им давайте веднага цялата си любов". Общност е еквивалент на оцеляване, убеждение дълбоко в гените вследствие милиони години развитие. Така всеки има страх от изключване от общността - едно време изключването си е било смърт. Затова, за да остане в общността спазва общоприетия морал - ако трябва ще избием съседната страна.... А това "свързани, но не обвързани" ми звучи много освобождаващо. Да видим, че сме обвързани всъщност другаде. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.